Културен филм на седмицата на Euronews: `Perfect Days` - най-великият филм на Вим Вендерс от десетилетия
Вим Вендерс взема цялостен живот мъдрост и я дестилира в медитативна и красива история, цялостна с лирика.
През последното десетилетие немският режисьор-ветеран Вим Вендерс (Wings of Desire, Buena Vista Social Club) имаше ненапълно непостоянна продукция, като последният му страховит филм беше документалният филм от 2011 година Пина. Сега той показа една от най-хубавите си повествователни черти от години, безшумно вълнуващ драгоценен камък за цененето на мимолетни моменти и възприемането на инцидентни връзки.
Perfect Days наблюдава Хираяма (Коджи Якушо), застаряващ и старателен чистач на тоалетни в Токио. Той е спокоен, уединен човек, който намира наслада в простите удоволствия на живота: пробуждане преди изгрев, поливане на растенията, четене преди лягане. Когато не се отдава съзнателно на специалността си и не се помирява с моторните лудории на доста по-младия си сътрудник Такаши (Токио Емото), той е въоръжен със остарелия си фотоапарат Olympia и прави фотоси на природата или прибавя още една касета към музикалната си сбирка.
Ритъмът на ежедневната му рутина е пресечен, когато неговата племенница Нико (Ариса Накано), която е младеж, се появява в дребния му апартамент за необявено посещаване. Тя е избягала от майка си, отчуждената и богата сестра на Хираяма.
Perfect Days стартира живота си като план, поръчан от японските градски управляващи, с цел да отпразнува най-модерната система за публични тоалетни в Токио. Вендерс предлага на западния фен опцията да бъде изумен от разнообразието и дизайна на японските уреди, само че се е отклонил от късото. Правейки това, той основава наблюдателно проучване на характера, което е снимано с погледа на документалист от Франц Лустинг.
Централно за силата на този надълбоко съпричастен филм е осъществяването на Якушо. Въоръжен единствено с шепа реплики, той съумява грациозно да съобщи обилие от страсти (и от време на време смут) зад една безстрастна фасада. Той разрушава сърцето ви и го сглобява още веднъж с деликатна мощ и да се каже, че успеха му на тазгодишния кино фестивал в Кан за най-хубав артист е заслужена, е меко казано.
Сякаш редът на Якушо беше задоволително, с цел да ви накара да резервирате билет, цялата примамлива спекулация е саундтрак под звуците на Пати Смит, Нина Симон и – предвидимо поради заглавието – Лу Рийд.
Разбира се, пробегът ще варира във връзка с меланхолика лирика, която отхвърля Перфектните дни. Някои може да намерят аспекти за граничещи с изтъркани, а други законно ще изразят леко неоправдателен звук във връзка с конфликта на поколенията през втората половина. Но в никакъв случай не се подиграва. Ако обаче се предадете на Вендерс, като вземете цялостен живот мъдрост и го дестилирате в медитативна приказка, съсредоточена върху концепцията за „ Komorebi “ (буквално „ слънчева светлина, изтичаща през дърветата “), ще бъдете изпълнени с възобновена религия в общото богатство.
В последна сметка намирането на лиричното в всекидневието не би трябвало да е толкоз изискващо. Понякога става дума единствено за това да си позволите да се надявате, да отделите време да спрете и да се вгледате и да се заяждате с някоя Нина Симон. Съвършенство.
Perfect Days към този момент е по европейските кина. Не забравяйте да разгледате нашето изявление с Вим Вендерс.
